Скъпи читатели,
тази статия е провокирана от реакцията в интернет по въпроса за спора, свързан със сайта http://www.chitanka.info/. През юни 2010 година е проведена акция на ГДБОП за задържане на собствениците на сайта и изземване на базата данни, съдържаща произведения, защитени от Закон за авторското право и сродните му права, които безплатно се разпространяват в мрежата. Собственици на по-големите издателски къщи в страната (например "Труд") са подали сигнал за срещу тях с обвинение, че страницата съдържа произведения, които ощетяват труда на автори, издатели, преводачи, оформители и художници, като копират техния труд и го правят общодостъпен и незаплатен. Позицията на защитниците на читанката е, че в сайта 95% от книгите са с изтекли авторски права, стари книги, които вече не се издават, не могат да бъдат намерени на книжния пазар или нови, които още нямат превод на български език. Те наричат сайта просветен, защото основната част от посетителите му са младежи, използващи текстовете с учебна цел.
Какво обаче е случаят с останалите книги, които не попадат в това число? Това са заглавия, които се продават на книжния пазар, а хората безплатно четат в интернет. За тях никой не плаща авторско право. Собствениците на читанка.инфо нямат разрешение за публикуване от . Сайта не ограничава качването на произволни книги в интернет пространството, а напротив, насърчава сканирането им. Така например ако аз реша да кача Шифъррт на Леонардо в интернет, никой от модераторите на сайта няма да осъществи контрол над това. В днешно време всеки автор създава произведения с комерсиална цел т.е изхранва се от труда си. Когато спре търсенето на определена книга, спират и приходите, и то не само за автора, но и за всички, които съдействат за издаването. Така няма финансов стимул за работещите в тази сфера. Трудът на автора се обезсмисля, ако всеки потенциален купувач може да се сдобива с произведението му безплатно. А за учебна или нетърговска цел законът в България предвижда да се правят копия само от физически библиотеки и то в количество, съобразно тази цел. Друга незаконна дейност е и превода на чуждестранни книги без разрешението на авторите.
Спорен се оказва чл.23 и 24 ал. 9 от Закона за авторското право и сродните му права:
"Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени в закона, при условие че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право."
"Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
9. (изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;"
Моето мнение, като бивш потребител на chitanka.com е, че сайтът е незаконен, заради член 11, алинея 1 и 2 от Закона за авторското право и сродните му права, в който се казва, че авторско право върху произведения включени в бази данни, библиографии и сборници имат авторите на произведенията, а не съставителите им. А в член 19 от същия закон пише, че при всяко използване на произведение, защтитено от закона, авторът има право на възнаграждение. Щом като съставителите на сайта не плащат авторско право и сайта им се използва с неустановена цел от всички потребители, то той подлежи на наказание по член 98а : " Чл. 98а. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) (1) Трайни материални носители, съдържащи закриляни от закона обекти, свързани с нарушението, се изземват от длъжностните лица по чл. 98"
Допълнителни разпоредби: "(3) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г.) Унищожаване на предмета на нарушението по чл. 97, ал. 1, т. 8 и 9 е и неговото заличаване от електронния носител, на който е бил възпроизведен."
Наказание се предвижда и в член 16 от административните разпоредби на този закон.
Още от Закона за авторското право и сродните му права, тук: http://lex.bg/laws/ldoc/2133094401
Като потребител в интернет не искам да лишавам хората от възможността да четат онлайн. Наясно съм, че четенето от хартиен носител може да бъде сменено от виртуалното. То е от голямо значение, особено за младите хора, които получават информация най-вече в мрежата. Ето някои начини за спогаждане със закона:
1) Да се публикуват само книги, които са с изтекли авторски права
2) Да се побликуват нови книги, но да са достъпни след заплащане
3) Чрез реклама да се заплащат дължимите обещетения
Изглежда собствениците на сайта са сменили политиката му, защото той вече функционира. Тук: http://chitanka.info/ можете да откриете както представяне и реклама на нови заглавия, така и читателски мнения и информация за събития, свързени с публикуването на нови издания. Там отново са качени различни книги, но към тях е приложена и допълнителна информация относно изданието: редактор, издател, художник, коректор и други. Забелязва се и липсата на нови заглавия - защото законът не позволява това. Вероятно така трябваше да изглежда сайта от самото начало. Смятам, че ще бъда редовен читател на обновената страница и апелирам към по-голямо потребителско внимание, що се отнася до теглене и качване на информация в интернет.
събота, 26 ноември 2011 г.
неделя, 13 ноември 2011 г.
Как интернет дава възможност за интимност
Stefana Broadbent: How the Internet enables intimacy Video on TED.com
Здравейте!
Моят първи блог е свързан с лекцията на Стефана Броудбент в сайта TED.com(страхотен сайт за добиване на информация от именити лектори от целия свят по всевъзможни теми, препоръчвам го горещо) на тема "Как интернет дава възможност за интимност". Когато прочетох заглавието се сетих за всички хора, с които съм се запознала online и как това ново пространство ми даде много лична свобода за която всеки тийнейджър мечтае. Всъщност интернет не е само пространство за обмяна на информация, но и възможност за разширяване на социалните контакти.
В този клип става въпрос за "демокрацията на интимността" чрез интернет и как това се отразява на работното място и на личния живот, а именно как промяната - преминаването от индустриалното към модерното общество отваря възможността за хората да поддържат контакти независимо колко далече един от друг са. И тук идва въпроът - общуването в интернет - проблем или предимство - изолация от социалния свят и разконцентриране в работата или възможност за контакт и подобряване на условията на работното място? В един все още консервативен свят, водещите органи, които решават в какво да се съсредоточи вниманието на работниците са все още институциите и това е голям проблем за модерния човек, за когото личните интереси са на първо място.
Голямо впечатление ми направиха извадките от проучвания на социолози, относно нашите контакти. В тях се казва, че един средностатистически потребител има около 120 приятели във facebook, но общува редовно с около четири до шест от тях, в скайп те са двама, a 80% от телефонните му обаждания се свеждат до четири човека. Аз също използвам социялни мрежи и имам мобилен телефон и колкото и да не ми се ика да призная, всъщност редовните ми контакти се свеждат до точно толкова хора, с колкото общувам всеки ден. Това, от една страна, е плашещо защото човек се изключва от реалния живот, в който може да общува с повече хора, за да предпочета по-тесния контакт с малко на брой събеседници. Това е само едната страна на монетата, обаче. В описанието за мен в блога ми съм написала, че съм от Варна, но живея и уча в София. От тук следва, че от началото на моето обучение, трябваше напълно да сменя своята среда. Старите контакти, обаче, трябваше да бъдат запазени. Единствения по-евтин начин за това до ден днешен е общуването в интернет. Най-елементарен пример за това е skype- общуването с родителите ми . Още в първите разговори, те ми припомниха известна реклама, която вървеше по националната телевизия - за студента Марти, който е разпитван от родителите си в skype как е в университета и дали се храни здравословно, а на заден план се разхожда приятелката му по бельо . Цяло щастие е, че в днешни дни може да се общува реалистично с близки хора, независимо от тяхното местоположение. Разбира се нито едно мултимедийно средство не може да замести реалния контакт, но този проблем като че ли не е застъпен в толкова гляма степен в лекцията на Стефана Броудбенд и тук може би е основната й слабост. В нея се дават примери с истории на хора, които закусват или вечерят интерактивно със своите близки. И ако това е единственият начин за прекарване на време с любим човек - защо не?
Лекторът предизвиква интерес и с обзорния преглед върху съвместяването на личния и професионалния живот на човек през различните епохи- обвързаност или разделеност на семейството от работника. В днешно време, казва Стефана Броудбент, колкото по-нисък е статутът на работата, толкова по-отдалечен може да бъде човек от личния си живот. С навлизането на интернет на работното място, все повече хора го използват и за персонални разговори, но това не е харесва на институциите, които все по-често блокират тази възможност. Дали в бъдеще ще бъдат способни на това с напредване на технологиите? Само времето ще покаже. Приятно гледане! :)
Здравейте!
Моят първи блог е свързан с лекцията на Стефана Броудбент в сайта TED.com(страхотен сайт за добиване на информация от именити лектори от целия свят по всевъзможни теми, препоръчвам го горещо) на тема "Как интернет дава възможност за интимност". Когато прочетох заглавието се сетих за всички хора, с които съм се запознала online и как това ново пространство ми даде много лична свобода за която всеки тийнейджър мечтае. Всъщност интернет не е само пространство за обмяна на информация, но и възможност за разширяване на социалните контакти.
В този клип става въпрос за "демокрацията на интимността" чрез интернет и как това се отразява на работното място и на личния живот, а именно как промяната - преминаването от индустриалното към модерното общество отваря възможността за хората да поддържат контакти независимо колко далече един от друг са. И тук идва въпроът - общуването в интернет - проблем или предимство - изолация от социалния свят и разконцентриране в работата или възможност за контакт и подобряване на условията на работното място? В един все още консервативен свят, водещите органи, които решават в какво да се съсредоточи вниманието на работниците са все още институциите и това е голям проблем за модерния човек, за когото личните интереси са на първо място.
Голямо впечатление ми направиха извадките от проучвания на социолози, относно нашите контакти. В тях се казва, че един средностатистически потребител има около 120 приятели във facebook, но общува редовно с около четири до шест от тях, в скайп те са двама, a 80% от телефонните му обаждания се свеждат до четири човека. Аз също използвам социялни мрежи и имам мобилен телефон и колкото и да не ми се ика да призная, всъщност редовните ми контакти се свеждат до точно толкова хора, с колкото общувам всеки ден. Това, от една страна, е плашещо защото човек се изключва от реалния живот, в който може да общува с повече хора, за да предпочета по-тесния контакт с малко на брой събеседници. Това е само едната страна на монетата, обаче. В описанието за мен в блога ми съм написала, че съм от Варна, но живея и уча в София. От тук следва, че от началото на моето обучение, трябваше напълно да сменя своята среда. Старите контакти, обаче, трябваше да бъдат запазени. Единствения по-евтин начин за това до ден днешен е общуването в интернет. Най-елементарен пример за това е skype- общуването с родителите ми . Още в първите разговори, те ми припомниха известна реклама, която вървеше по националната телевизия - за студента Марти, който е разпитван от родителите си в skype как е в университета и дали се храни здравословно, а на заден план се разхожда приятелката му по бельо . Цяло щастие е, че в днешни дни може да се общува реалистично с близки хора, независимо от тяхното местоположение. Разбира се нито едно мултимедийно средство не може да замести реалния контакт, но този проблем като че ли не е застъпен в толкова гляма степен в лекцията на Стефана Броудбенд и тук може би е основната й слабост. В нея се дават примери с истории на хора, които закусват или вечерят интерактивно със своите близки. И ако това е единственият начин за прекарване на време с любим човек - защо не?
Лекторът предизвиква интерес и с обзорния преглед върху съвместяването на личния и професионалния живот на човек през различните епохи- обвързаност или разделеност на семейството от работника. В днешно време, казва Стефана Броудбент, колкото по-нисък е статутът на работата, толкова по-отдалечен може да бъде човек от личния си живот. С навлизането на интернет на работното място, все повече хора го използват и за персонални разговори, но това не е харесва на институциите, които все по-често блокират тази възможност. Дали в бъдеще ще бъдат способни на това с напредване на технологиите? Само времето ще покаже. Приятно гледане! :)
петък, 28 октомври 2011 г.
Абонамент за:
Коментари (Atom)